Бизнесът против въвеждане на задължителна депозитна система за еднократни опаковки

Съюзът по хранителна промишленост, всички браншови съюзи от хранително-вкусовата промишленост и 4-те организации за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки се обявиха против евентуалното въвеждане на задължителна депозитна система за еднократни опаковки в България. Това стана ясно по време на първата конференция „Разделното събиране на отпадъци в подкрепа на зелената икономика" , организирана от „ЕКОПАК България".Двама от членовете на УС на СХП взеха активно участие в дискусиите.

Системата за връщане на празни пластмасови бутилки за еднократна употреба работи само в 7 европейски страни, сред които Норвегия, Германия, Естония, Хърватска. При нея потребителите връщат празни пластмасови бутилки и кенове в магазините – директно на касата или в специални автомати – и получават обратно стойността на депозита.

Повод за дискусията стана изказване в медиите на министъра на околната среда и водите Ивелина Василева за предстоящо ново проучване за възможността от въвеждане на задължителна депозитна система за опаковки. Такова проучване е правено през 2012 г. от МОСВ. Докладът аналитично доказва непригодност на тази система за България. Подобни са резултатите и в Испания, където въпреки обстойно 2-годишно проучване, системата все още не е въведена. „Причината е прогнозираната й неефективност", съобщи Хуан Рамон Мелендес от ЕКОЕМБЕС.

Нона Караджова, министър на околната среда в периода 2009 – 2013 г., подчерта, че България няма нужда от смяна на работещия вече 10 години модел за разделно събиране на отпадъци от опаковки, тъй като той е успешен. Тя приведе солидни аргументи в подкрепа на тезата си. По данни на Евростат от 2012 г.:

България преизпълнява целите си по оползотворяване и рециклиране на отпадъци и се нарежда на осмо място по рециклиране на пластмасови отпадъци сред всички държави-членки на ЕС.

По показателите за генериране на отпадъци България показва 5 пъти по-добро изпълнение в сравнение със средното равнище в Европейския съюз.

Г-жа Караджова призова, вместо да се мисли за смяна на модела, усилията да се насочат към усъвършенстване на съществуващата система за разделно събиране на отпадъци и към намаляване на теглото на опаковките и вредните вещества в тях. "Кой ще загуби от въвеждането на системата – общините, потребителите, малките и средните предприятия, вносителите и производителите на храни, магазините," обяви г-жа Караджова.

Жана Величкова, изпълнителен директор на АПБНБ (Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България), заяви пред аудиторията, че подобно решение би довело до срив в индустрията. Тя обоснова становището на бизнеса със следните аргументи:

Съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци в България постигат същите и по-добри резултати от депозитните системи, но на по-ниска цена.

Европейският опит показва, че депозитните системи оскъпяват 2-3 пъти на тон оползотворяването на отпадъци. А това е непропорционално на очаквания екологичен резултат - с 4 до 7% да се повиши количеството на рециклираните опаковки.

Изследване на възможностите за въвеждане на депозитна система, поръчано от правителството на Унгария, сочи, че разходите, които трябва да се направят, биха били 21 пъти по-високи от екологичните ползи.

Депозитната система ще доведе до нови разходи за търговците (търговски вериги и магазини) за закупуване на вендинг машини, специални четци на баркодове, места за съхранение на опаковките и транспортирането им;

Въвеждането на депозитна система за разделно събиране на отпадъци създава финансова тежест за производителите - високи първоначални инвестиции - 133 млн. лв. за производителите в хранително-вкусовата промишленост, които трябва да инвестират в промени в опаковките(специални баркодове, мастила и др.);

„Ако бъде въведена задължителна система за депозит на еднократни опаковки, това ще доведе до поскъпване на напитките в пластмасови бутилки, като при бутилираната вода то ще бъде почти двойно", предрича Жана Величкова.

Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на „ЕКОПАК България" представи позицията на четирите организации за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки в България. Той съобщи, че за създаване на съществуващата система за разделно събиране на отпадъци от опаковки за 10 години са инвестирани 108 млн. лв. (без разходите за управление) в изграждане на 29 линии за сепариране, в закупуване на 62 камиона за разделно извозване на отпадъци. "Създадени са 2200 работни места пряко в бизнеса и над 7000 работни места непряко в съпътстващи дейности", заяви г-н Бургуджиев.

Евгения Ташева от НПО "За земята" призова, ако се провежда ново изследване на ефектите от въвеждането на депозитната система, да се направи обстоен анализ на екологичните, икономическите и социалните въздействия.

По време на конференцията Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономиката, зададе към управляващите въпроса какво налага подновяване на дебата за въвеждане на депозитните системи, без да са налични нови обстоятелства. "Въвеждането не решава, а създава проблеми", категоричен бе икономистът.

Организаторите на конференцията ще подготвят аргументирано становище с всички „за" и „против" позиции относно въвеждането на задължителна депозитна система в България и ще го предоставят на МОСВ, за да улеснят процеса на вземане на решение.

„Важно е да се преценят добре ефектите от евентуално въвеждане на задължителна депозитна система върху околната среда, икономиката, бизнеса и обществото, а не директно да се копира опита на други европейски страни, каза Боян Рашев, управител на Денкщат България.